Не обичам да пиша реактивно - т.е. постовете ми да са отзвук на други постове. Развитието на нещата, обаче, ме провокира. Защото темата се измести, леко!, към важни въпроси: относно смисъла на това: блогът ти да бъде многочетен.
Популярността на блога не е проблем "просто така", не е Ding an sich. По света той има финансови измерения - проекции от света на рекламата. У нас, надявам се, все още - не. Защо се надявам? Знам ли?! Не съм от тез, как` Сийке, които демонизират рекламата "по принцип". Та знам ли, защо използвах точно глагола "надявам се".
Както и да е. Стремежът да се окажеш в елита - съвсем безкористен стремеж, впрочем, - е нормално блогърско явление. И даже - общочовешко. И няма никакви национални окраски. Както и едно друго явление. По повод последното - съжалявам, че то има почва у нас.
Но да се върнем на въпроса за популярността, който някои родни блогъри предпочетоха да заменят с евфемизма "блог-елит". Терминът "елитен", сам по себе, не би следвало да съдържа някакви същностни оценки. Но, по стечение на обстоятелствата, на някои слоеве от обществото този термин им звучи достатъчно престижно. Според моето скромно мнение, това е причината за развихрилите се страсти в българската блогосфера.
Де да имах същия хъс да завършвам едно начинание, както този, с който съм го започнала (този сайт, например)...! Нямам го. Аз отдавна съм се примирила с това. Надявам се да го направят и читателите, които са възлагали някакви надежди (подобни на моите при създаването на Епистемоблогия). Искрени извинения към тези, които са се почувствали излъгани в очакванията си! Затова - какво? Само списък от линкове към блоговете, в които има изразено мнение по въпроса:
Васил Колев
Йовко Ламбрев
Мария Малцева
dzver
Ангел Грънчаров
Владимир Петков
Лъчезар Петков
Сигурно има и други - да ме прощават, че съм ги пропуснала.

P.S. Нямам претенции върху термина "блог-елит". Моля за извинение, че го взаимствах.

P.P.S. За малко да пропусна два поста (off topic), от които ми стана драго заради съвпадението на музикалните вкусове:
- детската ми любов Григ (особено Сюитата "Пер Гинт")
- обожаваните от мен Rammstein (наскоро щях да получа удар заради слуха, че Тил Линдеман щял бил да напуска групата). Mein Herz brennt.